Не че искам да сам настроена песимистично,но мисля че хората масово са изтрещели....не искам и да обиждам никого с това си твърдение.Но всичко около нас сочи че съм права.....просто се огледайте.Или е така или аз имах много силен махмурлук онази сутрин когато всичко това се случи.....................................
Навън е -3 градуса,а видях малолетна девойка с къса пола.Седях си аз на спирката премръзнала  като куче,въпреки че бях с  шапка,шал,ръкавици....и какво ли още не,и до мен застава това момиче.Не бих и дала повече от 15 години, но има голяма вероятност да е била и по-малка нали знаете че днешната младеж е малко мотирала.Но стига съм се отклонявала...момичето беше с къса дънкова поличка,с якенце което едва покриваше пъпа и,но за сметка на това лицето и бе добре защитено от трите кила грим,които си беше плеснала....мм и това е бъдещето на България.След като я огледах хубаво, ми стана още по-студено,но за мое щастие дойде тролея(може би думата щастие не е най-подходящата но...)Така се зарадвах като се отвориха вратите на тролея и ме лъхна топличко....Качих се аз и какво да видя,вътре беше пълно с пенсионери....не ме разбирайте погрешно и аз имам баба и дядо,но мястото им не е в автобусите или тролеите,трябва да си си вкъщи или на село!Като ги гледах от крайната седалка ме напуши смях....бабите приличаха на море от сини коси,и колкото по-стари бяха,толкова по наконтени.Имаше една дебела баба,облечена в кожено палто,нагримирана като онова момиче с полата и миришеща на ужасно тежък парфюм....ужас.Тази гледка ме наведе на мисалта,че ние хората имаме проблем с възприемането на смъртта.Колкото повече живеем,толкова повече ни се живее....нагли копелета сме.Съвсем скоро бях избутана от един дядка, който ме сръчка доста грубо и каза:"Момиченце,стани да седна".Естествено се разбучаха и останалите,които седяха.Чуваха се отделни възгласи от рода на "срамoта","никой ли не я е вазпитал"....и тем подобни.Не издържах и слязох 2 спирки по-рано,в противен случай щяха да ме линчуват.Най-после се прибрах вкъщи,не мога да опиша топлото чувство,което изпитах щом оворих вратата......сякаш в този миг хор от ангелчета запяха "Алелуя"(нали се сещатете за онези малки сладури с крилца и арфи).Вече бях близо до заветната цел.....почти бях заспала,когато направих фаталната грешка да си пусна телевизора....попаднах на вечерното шоу на Азис(беше повторение).Първата ми мисъл беше:"Повече няма да пия!". След като първата очевидно отпада,втората ми мисъл беше:"Кой му е позволил на тоя пендел да има шоу за Бога?". Това беше наи-ужасната гледка което съм виждала: Азис облечен в жълт кустюм,който всеки миг ще се разцепи, с розов гланц за устни...седи и обеснява нещо.Не мога да точно да кажа какво беше,защото това беше един от онези мигове "картина без звук".Мисля че организма ми беше взел мерки за самосъхранение.....Трябваха ми точно 5 минути, за да осъзная какво гледам...и след това просто натисканах черврното копче на дистанционното.Все още не мога да се отърся от факта че изрод като Азис,който е с манталитет на паве, има предаване.По-плашещото е че явно има кой да го гледа.Всичко това ме навежда на заключението,че не сам била толкова пияна.....просто хоратя са изтрещели.